Коренуване продължава: Да опазиш Сребра невяста (2)

Сладум

Za_Srebra_2.jpg

… Нахлухме в двора на Сребрини с гръм и трясък – ухилени свирачи, надъхани роднини и приятели, и разбира се моите приятели, Пейо и Филип, които неотклонно ме следваха от двете ми страни като верни пазачи.

Пейо – нисък, черен и смръщен, Фильо – висок, светъл и щестливо пийнал.

Честитите майка и баща на бъдещата булка ни посрещнаха, както подобава – масата под лозата беше отрупана с повече бутилки и чаши отколкото в кръчмата, ядене имаше за цяло село, и разбира се – няколко  инструмента се мъдреха опрени до дувара.

Филип, разбира се, се нахвърли на тъпана, а след това на масата. Как успяваше да държи палки и чаши заедно беше загадка, но се справяше добре.

Докато всички се суетяха наоколо, Пейо се зае отново да ми обяснява важни неща, които аз така или иначе не чувах. Слънцето вече склоняваше към билото, главата ми се въртеше, а яденето и пиенето вече…

View original post 741 more words

Реклами

Коренуване разказва: Да опазиш Сребра невяста

Сладум

Antrakt_cutted1

„Когато Пейо Хвърчилеца ме покани да свиря на оная сватба в Родопите, отначало помислих, че се шегува. Аз съм си пънкар и трашър, пък и някаква форма на поет с китара, и свиря всичко друго, но не и музика като за сватба. Парчетата ми или те удавят в сантименталност, или те разбиват от подскачане и куфеене. Кой сватбар ще искал да осмисля живота си, докато празнува?

Точно затова ме бил канел, заяви моят приятел. Това щяло да е сватба за планинци – искали яка музика, музика от сърце. Малко метъл химни, малко пещерняшки фолклор, и някоя мощна народна песен и всичко щяло да е наред.

Нямаше къде да ходя, съгласих се. В крайна сметка те си го пожелаваха. Интересно ми беше колко хора щяха издържат на темпото, и кога щяха да ме помолят да престана, за да пуснат „човешка“ музика.

Нищо такова не се случи. Нещата взеха съвсем друг обрат…

View original post 833 more words

Коренуване: Облогът на Самовилата

Благун не спираше да свири, докато разказва. Всеки друг разказвач дето съм гледал, включително и моя милост редуваше музиката и историята. Този дребен и жилав човек, с очи като въглени и една зареяна в простора усмивка, правеше всичко едновременно и без никакво прекъсване. Пръстите му се движеха с такава скорост по струните на тамбурата, че …

Да откриеш… Арт Семестър

Какво е Арт семестъра за мен ли? Да се изправиш пред съвсем непознати хора, събрани в кръг, съвсем близо, без дистанцията на сцената, без да са чували името, музиката и дори гласа ти. Едно сериозно предизвикателство. За втори път имах голямата чест да участвам в  "Това чудо Арт семестър" (по думите на Ники Табаков) организиран от …

Коренуване разказва… в галерия Лампион

Време е отново да се върнем към корените на нещата. Време е отново да чуем онази история, с която спектакълът Коренуване започна. Време е отново за началото. Що е то Коренуването? Едно представление на Моро с разкази и песни. Една история поднесена с китара и глас. Един филм на живо, който ни пренася в друг …

Коренуване празнува рожден ден – петък в Галерия Лампион

Няколко събития от последния рожден ден, които не успях да споделя – Морион в Лампион, Сладум на живо и още…

Сладум

mih_3061fb

…Заболял Момчил юнак. Болна лежала душата му в якото му младо тяло. Всичко си му било наред, само сърцето му го нямало. За дивата самовила жадувал. Често ходел на Неначнатото езеро, но бялата мома все не идвала. Само когато дълго свирел на кавала си, светла риза се показвала сред дърветата като парче жива мъгла. Усмивка, като стрела в сърцето му, махване с ръка, като последно сбогом.
Съвет поискал той от един знахар в селото. Горчил му викали, триста белемнита да покрият гроба му. И го подучил старият хитрец що да стори…
„Що желаеш, болнико? Съгрешил си, бягай на църква, Господ да ти прости, аз не мога.”.
„Тежко ми е дядо. Искам я. Жена да ми стане, искам.”.
„Пущина деца не гледа, Момчиле.”
„Друга не ща.”
„Грешник, болник си ти… Има един начин. Но да ми се закълнеш в Господа, че на друг няма да го издумаш! И като ти кажа…

View original post 550 more words

Коренуване под Лампите, Коренуване на Канапе

Изворът на Ая ... Баща ми твърдеше, че се напикавам. Мислех, че оттам тръгна всичко. После разбрах че Михо, съседчето, ме е изказал, за корабчетата, за реката... Тогава за пръв път разбрах как клюките могат да разрушат живота ти, по–силно от земетресение или пожар, по-лошо от болест или лудост. Онази сутрин беше тежка... майка ми не знаеше …