„Когато Пейо Хвърчилеца ме покани да свиря на оная сватба в Родопите, отначало помислих, че се шегува. Аз съм си пънкар и трашър, пък и някаква форма на поет с китара, и свиря всичко друго, но не и музика като за сватба. Парчетата ми или те удавят в сантименталност, или те разбиват от подскачане и куфеене. Кой сватбар ще искал да осмисля живота си, докато празнува?
Точно затова ме бил канел, заяви моят приятел. Това щяло да е сватба за планинци – искали яка музика, музика от сърце. Малко метъл химни, малко пещерняшки фолклор, и някоя мощна народна песен и всичко щяло да е наред.
Нямаше къде да ходя, съгласих се. В крайна сметка те си го пожелаваха. Интересно ми беше колко хора щяха издържат на темпото, и кога щяха да ме помолят да престана, за да пуснат „човешка“ музика.
Нищо такова не се случи. Нещата взеха съвсем друг обрат…
View original post 833 more words
