Да откриеш… Арт Семестър

Какво е Арт семестъра за мен ли?

Да се изправиш пред съвсем непознати хора, събрани в кръг, съвсем близо, без дистанцията на сцената, без да са чували името, музиката и дори гласа ти. Едно сериозно предизвикателство.

За втори път имах голямата чест да участвам в  „Това чудо Арт семестър“ (по думите на Ники Табаков) организиран от корпоративен университет Карол през април месец тази година. Бях поканен от Милена Петкова да открия изданието с част от моето представление „Коренуване„. Импровизирах и темата, и песните, и се получи интересна, макар и кратка история. За съжаление освен премиерата, това бе и последното й представление :).

Благодарение отново на Милена обаче тук може да видите моята песен от закриването на последния заключителен ден от Арт семестър 2017. За щастие тя бе заснета от нея на видео и така можем да гледаме, а тук-там и да я слушаме. Песента „Тя каза тихо“:

Историята на тази песен е доста странна сама по себе си.

Започнах да я пиша докато беше лято, а завърши като някакъв вид коледна песен. В главата ми, докато свирех мотива на припева, се преплитаха разговори – с една жена, с един приятел, с компания от много близки хора, които не живеят вече в България… Погледнато отстрани това е може би моята Immigrant song, в по-романтичен вариант.

Понеже звукът е записван от камерата, ще пусна и текста на песента тук, за да разберете поне малко от него :):

„Тя каза тихо:
Ела със мен, светът е празник само щом е с някой споделен.
Ела със мен,
как може да си сигурен че не сънуваш в този миг,
Наоколо щом няма никой друг?
Страх ме е.
Страх ме е понякога,
но в цялата несигурност единственото истинско е,
че виждаш ме и ти…
 
Мълчи, обляна в светлината приказна на уличен фенер.
Красива, стои. Готова е да тръгне, чака само мен…
Тя каза тихо:
Коледа е времето, в което самотата, най-силно в теб кънти.
Хвани ме здраво, ръцете ни са струните на цитрата в душите ни,
И нашата любима песен с нея изсвири…
 
Нали любовта като хвърчило е, красива е, когато полети.
Нали здраво държиш, небето е ревниво, държи сърцата ни…
Chorus:
Дай ръка и да запалим огъня, дълго бродили сме все сами в студа,
Без приятели вали и в теб снега, толкова оставили сме по света,
Дай ръка и хайде да ги съберем, Коледа за нас е лек за самота.
/Коледа е влак до всяка гара на света /
 
Лети, красива е щом тръгне, към утрото със мене за ръка;
Щастлива върви, превръща всичко в приказка, приказната тя…
Chorus:
На всяка гара, някой чака някой маха ти ли си това?
На всеки трябва малък празник, стар приятел огън и елха.
Очите търсят жълт прозорец, влака спира грейнал в светлина,
Скачай вътре вино има заедно сме далече от студа.“

17761181_10155152917018328_7554668198837120251_o

Накрая, понеже започнах със снимка от приключването на Арт семестъра, ще завърша със една от откриването на това място за събиране на хора, идеи и вдъхновение.

За всички творчески хора мога да кажа само:  следващата година не го пропускайте.

Арт семестър е предизвикателство за откриватели.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s