Коренуване разказва… в галерия Лампион

Време е отново да се върнем към корените на нещата. Време е отново да чуем онази история, с която спектакълът Коренуване започна. Време е отново за началото.

DSC00935

Що е то Коренуването?

Едно представление на Моро с разкази и песни. Една история поднесена с китара и глас. Един филм на живо, който ни пренася в друг свят, отпреди много столетия.

Светът на Стоил, прокълнатият велия, и дългото търсене на неговата изгора, Рада.

Както самият той казва:

„Ако можеше да срещнеш един българин от далечното минало, какво би го попитал?

Ако можеше да узнаеш какъв е бил, как е живял и какво наистина се е случило в неговото „някогашно“ време?

Ако можеше да разбереш кои наистина са русалиите, що е велия и ватаф, фантазии ли са самовилите и откъде идем ние, българите…“

DSC00954

Коренуване разказва…

„…И тогава изтичах навън, грабнах в бързината каквото имах и се закатерих нагоре по склона. Беше тъмно – и в гората, и вътре в душата ми, студения вятър дращеше ушите ми, но горещи вълни ме заливаха до пламналото ми чело, и ми беше добре.

„Грешката ти е, че бъркаш любовта с приятелството.” Приятел ревнува ли се?

Тук нагоре гората оредява. Не помня колко съм вървял, но сега съм на пуста поляна. Мракът отстъпва пред леко потрепващия кръг на челника. Дърветата се виждат само назад, склона напред е плешив. Загасих светлината.

Обичам звездите. Тук те са големи лешници, фъстъци, потрепват в тъмната кесия на небето.

От малък ми е любимото да избягам, стигна ли до Точката. Коя точка… онази нечестната, онази на вътрешното кипене, на яда, на несъгласието и несправедливостта… Признавам си че ядосам ли се, не мога да говоря. Нечестното не ми дава мира. Не мога да чувствам, не мога да мисля и да чувам друго освен онзи ревящ водопад в гърдите ми.

Започне ли спор, неизбежно стигам до тая точка. Особено ако чувствам, че не е честно.

Сега не е. Не. Е. Честно.

Шумът в ушите ми и блъскането в гърдите отслабват постепенно. От друга страна без тях нямаше да се втурна нагоре по тоя склон посред нощ като обезумял пещерняк. Почти утрин всъщност, ако се вярва на онази розова подутина с формата на клепач над билото.

„Грешката ти е, че се отнасяш с всички, като със себе си.”

Глупости. Просто да си вбесен понякога помага. Никога не бих се отнесъл иначе с някой друг като със себе си, никой не ми е направил чак толкова лоши неща.

Нито бих имал смелост да хукна нагоре.

Нагоре в планината.

Чудесно място да избягаш от хората.

Тъмни дебри, неравни поляни и тишина. Ама не от оная мълчаната, а от истинската. Разликата каква е ли? Истинската тишина е тази, в която не усещаш липсата на звуците.

Катеря към върха. Искам да се кача на него от три години, и всяка година умората от купона, разговорите, махмурлука и огромните звезди ме спира.

Лешниците избледняват в сиво. Неравна върволица дървета напредва към мен.

Не знам как, но пак го пропуснах.

Малко тъпо изглежда… Като си помислиш – за да стигнеш някой връх, просто трябва да вървиш нагоре по билото, нали така? Сега обаче краката ми се подгъват, раницата ми ме дърпа надолу, а онова парче дърво – китарата в платнения калъф, проби дупка в ребрата ми.

Стигам една по закътана полянка и клякам до един широк дънер. Смъквам презрамките, пускам раницата и се облягам назад без да гледам.

Тук ще остана. Не искам да виждам никой. Искам да съм сам сред тишината. Сам през нощта, докато вятърът леко подухва клоните и ме приспива…

В този момент, само на няколко стъпки от мен, чух отчетливо кашляне.“

DSC00943default

Чакам ви в петък, 02 юни, в галерия Лампион. Една много българска дата, за да чуем една много българска легенда…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s