Коренуване под Лампите, Коренуване на Канапе

poster-korenuvane-2-1

Изворът на Ая

Баща ми твърдеше, че се напикавам.

Мислех, че оттам тръгна всичко. После разбрах че Михо, съседчето, ме е изказал, за корабчетата, за реката… Тогава за пръв път разбрах как клюките могат да разрушат живота ти, по–силно от земетресение или пожар, по-лошо от болест или лудост.

Онази сутрин беше тежка… майка ми не знаеше що да стори, и такава объркана остави баба ми да действа. Не си спомням да съм бил с мокри гащи точно тогава, но когато баба ми се налюти на нещо, никой не може да я спре. Ако трябва щеше насън с вода от тоалетната да ме полее, само да се докаже. Нейното да е.

Баща ми ни изпроводи със суров вид и стисната уста до колибата на старицата. Вена, от която и големите ги втрисаше. Беше врачка, лечителка, и за мое нещастие, първа приятелка с баба ми. Вътре влязохме само с нея.

Още от вратата старицата ме сграбчи първо за устата – натисна я и ми рече да не продумвам ни гък, докато тя не каже, инак ще ми изстръгне гръцмуля. После бръкна с мръсен показалец в устата ми и огледа зъбите ми.

„Не прилича на харизан, Марийо. Ма се не знае нищо. Може да му го е лепнала на меките части.“

Понечих да обясня, че никой нищо не ми е лепил никъде, но щом отворих уста, нещо остро ме ужили по бузата.

Шамарът изплющя като камшик, макар да мога да се закълна, че болката дойде преди звука.

После, докато да успея да погледна баба си за помощ, лицето на Вена се навря в моето.

„Знаеш ли що е сторила оназ с теб, дръндако?“

Чувах я отдалеч, сякаш гласът й излизаше от някъде другаде, от радио или колона, но не и от стиснатата й на черта уста.

Докато говореше ту се хвърляше срещу мен, ту отстъпваше и ме обикаляше, като петел пред вкаменено от страх куче.

“Ти, непрокопсанико! Ти… Що е стия, знаеш ли? Ш’те грабне и ш’те отнесе в буйните води на реката…. Ш’натъпче устата ти с бяла пяна – уж вода, ма суха! Ше oвърже вътрешностите ти на възел. Ше омотае с тях сърцето ти, а езика ш’ти извади навън, да не можеш да речеш и дума… после  ш’ти изпие очите, а през тях и целия ти мозък, докато стигне до душата ти!”

Това беше първото ми посещение при доктор в живота ми. Продължи месец или повече… и всеки път ужаса ставаше все по-силен.

Как точно свърши не помня. Всъщност накрая май нищо не помнех. Но повече от година се напикавах нощем от един и същи кошмар.

Сънувах стотици, хиляди, бели хартиени корабчета. Стоят строени на голяма поляна.

Внезапно земята се размърдва и привдига, а белите им, хартиени върхове се накланят напред, към мен, навеждат се и се търкалят…

Започвах да крещя винаги преди бялата пяна.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s