Коренуване: Изворът на Ая

majmunanik9Сладум обича да свири и разказва историите си на различни, странни места. Такива, които не са обичайни за концерти или представления. Не просто клубове или кръчми, оживени улици или сцени на фестивали.

Пял е в книжарници, галерии, пред учени или актьори. Много обича да експериментира. Научил е, че когато докоснеш друго изкуство, откриваш различна гледна точка, различно усещане, дори ставаш различен самият ти.

Но едно от най-странните места, на които Сладум е правил своето Коренуване, е съборът на магичните занаяти в село Хвърчил…

„… Трябва да се посети човече! Пристигат хиляди хора, някои много, други малко луди, но всички много запалени почитатели и майстори. Едни представят карти за гледане, други баят или варят билки за и срещу любов, леят куршуми и вино, лични врачки обикалят и бодро предлагат светло бъдеще, мрачни ковачи продават оръжия и предпазни средства срещу всякакви митични същества, трети разказват истории или търсят познанства и други неща…

Онази вечер, третата и последна от празненството, бях поканен от Инката, вожда на механджиите, шампиона по Биъркрафт и всякакви други пивотеки да им посвиря. На кръчмата на Инката винаги висят всякакви типове – ловци, знахари, гледачи, екзорсисти, и други маниаци. Всеки се хвали с нещо, всеки дума свои истории. Много трудно се разказва пред такава публика, затова аз по-скоро дрънках за настроение. Много интересни човеци идваха, разменяха се всякакви приказки,  познати и непознати удряха наздравици, лееха литри ракии, вина, медовини и други благини.

Понеже беше последната вечер, както казах, доста от хората след полунощ се заприбираха към леглата си – на другия ден трябваше да потеглят наобратно. В кръчмата бяха останали няколко души – едни едри ковачи, които разгорещено разказваха разни свои преживелици, няколко младежа, я знахари, я билкари, и един странен мълчалив тип на бара в дъното. Обикновено всички се хилят на разни надути самохвалковци, които разказват подвизи със самодиви, вили, яперици и други бойни дами. Змейовете вече хич не са на мода, а любовните истории, които завършват със вграждане, оброк или проклятие вече пък са съвсем изтъркани.

Опитах да вкарам част от моите приказки за русалиите, но тук всички бяха много подготвени и всеки занарежда мнението си, което разбира се беше единствено вярно… Купонът май беше на умиране, или на караница, затова просто подкарах една последна песен, както се бях уговорил с Инката – по-бавна и успокоителна, като за приключване. След вялите овации накрая й станах и се приготвих да събирам оръжията на занаята ми.

Кръчмата почти се бе изпразнила и аз приближих бара, за да се разплатим със съдържателя и да си ходя.

– Отде я знаеш тая, бе, думир? – тихо изскърца един глас наблизо.

Обърнах се. Мълчаливият тип от бара бе впил очи в мен с кривната настрана шапка и почти догорял между пръстите фас.

– Моля?

– Не ми се моли, ами кажи отде знаеш таз последната песен?

Реших, че е внезапен очарован нов почитател и веднага заех заучена поза.

– Аааа, не казвам, тайна е. Ако онез’ знахари вземат да си дават рецептите ей така, ‘кво ще ядат после…

Мъжът загаси цигарата и хвана чашата си.

– Не ми играй мечкарски номера, думире! Не си у някое градско кафене, да играеш за пълна шапка.

Думир, брей… Информиран беше майсторът, знаеше за разказвачите на Балхара и Хазария. Не бях чувал да ми викат така от концерта ми пред Историческото общество.

Вдигнах рамене.

– И без това приключих.

Тъмният субект зарови в джоба си, извади нова смачкана цигара и припали от свещта, която стоеше на бара. После дръпна и като издиша шумно, ме изгледа насмешливо.

– Знам откъде иде тая песен, момче.

Приготвих се да слушам с досада. Сега ако трябваше да изслушвам разни пияници…

– Ще ти кажа една дума.

Той се надвеси и джибреният му, пропит с цигарена угар дъх, ме облъхна.

– Стия – отрониха устните му.

Сякаш ме зашлеви. Сърцето ми пропусна удар, аз отскочих назад.

Усмивката му се разтегли и той се отпусна назад.

– Та кажи ми, Сладуме.

Кога я видя за последно?“

_____________________________

Новата история от „Коренуване“-то на Сладум ще се случи наживо в София на 21-ви и в Пловдив на 23-ти септември. Очаквайте подробности съвсем скоро.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s